fbpx

“Школò по гайда и народознание” си поставя за цел да популяризира гайдарското изкуство сред младите хора, за да подпомогне неговото съхраняване и развитие, както и утвърждаването на българския фолклор и традиции.

ГАЙДАТА

Устойчива и силна, гайдата е олицетворение на българския дух. На сватба в шопския край, на жътва из тракийските и добруджански полета, по сенокос или със стадата из родопските бърчини, на нестинарски танц из странджанските гори, гайдата е била все до българина за да му приглася.

Гайдата много дава, но и взема. Събира чрез дъха на всеки гайдар част от душата му, за да я превърне в песен и история. Мелодията на гайдата помни и разказва. „Думай, гайдо“ – казват в Родопа планина, когато гайдата засвири и душите ни се разтворят в нейната, а плътния тон на ручилото сякаш кара сърцата ни да резонират на историите, издумани от гайдата.

Гайдата е нещо повече от музикален инструмент, на който просто се свири. Тя е олицетворение на националните традиции в България. Сякаш е орисана да носи в своя простичък кожен мях силата и красотата на българския дух. Гайдата е раздумник на душата ни – и във веселие и в тъга. В нейния глас можем да намерим отговори на важните въпроси за нас като българи.

Гайдата, диша с нас. Смее се, плаче, радва и утешава. Знае за нас и ни дава смисъл. Свързва ни като хора, обединява ни като народ.

Гайдата е жива – понякога е капризна и непостоянна. Иска да я приласкаеш, да я обичаш и познаваш както себе си, за да ти даде красотата на гласа си.

Някои изследователи казват, че гайдата прилича като устройство на човека – надуялката са устните, мехът е белия дроб, гайдуницата е трахеята, пискунът са гласните струни. За ручилото казват, че е „Гласът на Бога“. А сърцето е общо и е само едно – сърцето на гайдаря.

Познанието на българския дух, фолклор и традиции създава стабилна идентичност у хората, утвърждава в тях ценностите, които имаме като народ. Дава им същност и значение като личности.

Културният отпечатък на българската наследственост, който всеки от нас носи в себе си помага да намираме своето устойчиво място в света без значение къде и колко далеч от Родината.

Знанието за това кои сме и какво носим в нашите гени ни помага да разберем света и живота. Вдъхновява и одухотворява. Кара ни да се чувстваме достойни и със самочувствие.

„Школò по гайда и народознание“ е първото специализирано гайдарско училище в България. Негови основатели са Петър Янев, Иван Георгиев-Балки и Теодора Игнатова.

Обединява ги идеята да се съхрани и пренесе напред към бъдещето знанието за националните ни ценности, фолклора и обичаите чрез опознаване на най-българския музикален инструмент – гайдата.

ПЕТЪР ЯНЕВ

Петър Янев е един от най-емблематичните изпълнители на родопската каба гайда. От десетилетия е гайдар и на великата Валя Балканска. Творчеството му е свързано с ансамбъл „Родопа”, град Смолян. Той е председател на Българска национална гайдарска асоциация.  Петър Янев е сред музикантите, наложили каба гайдата като “несравнимия глас на Родопите”.

 

ИВАН ГЕОРГИЕВ-БАЛКИ

Гл. ас. д-р Иван Георгиев е преподавател по „Гайда“ и „Педагогическа практика по гайда“ в катедра „Музикален фолклор“ в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство “Проф. Асен Диамандиев” в град Пловдив. Иван Георгиев – Балки е сред най-популярните гайдари в България. Активно участва в различни проекти, сред които „Мистерията на българските гласове“ и „Theodosii Spassov folk quintet“. Иван Георгиев е член на управителния съвет на Българска национална гайдарска асоциация.

ТЕОДОРА ИГНАТОВА

Теодора Игнатова е почетен консул на България в Демократична Република Конго. Тя е сред учредителите на Българска национална гайдарска асоциация и неин заместник-председател. Теодора Игнатова е основател на международната фондация „Докосни щастието“, която подпомага развитието на здравеопазването, образованието и културата.